!!! Последна промяна: 12.01.2014, 02:35 CЕТ !!!
Списък с населените места в Тревненския балкан, за които до този момент става дума по-долу:
Пунговци, Долни и Горни Маренци, Чакалите, Донкино /другото Чакалите/, Носеите, Бърдарите, Станчов хан, Свирци, Долни Цоневци, Табаците /днес Сечен камък/, Плачковци, Околиите, Минкино /или Минково, другото Околиите/, Горни и Долни Дамяновци, Райковци, Мишеморков хан, Трявна, Горни Плачковци, Креслювци
Списък с другите населени места, за които до този момент става дума по-долу:
Марян /Еленско/, Чакалите /Еленско/, Зелено дърво /Габровско/, Велико Търново /Табашката махала/, Пиргово /Русенско/, Дрипча /днес Дрипчево в Харманлийско/, ТетевенА. От Еленско:
1. Според краеведа Тодор Нейков Тодоров /Сираков/ (1927-2012), първи братовчед на баба ми, от село Марян /след като било за пореден път опожарено/ са дошли през втората половина на 17. век двама майстори на пунгии /малки кожени торбички за тютюн или монети/ и са основали селището Пунговци. Те се казвали Къню Басана и Кръстю Клюцканов, а родовете, които започнали от тях, носят прякорите Басаните и Клюцканови /Клоцьовците/, изт.: 1. "До Пунговци и малко по-нагоре", Тодор Нейков, изд. "Авангард принт", Русе, 2008, ISBN 978-954-337-052-8, 2. непубликувано родословно дърво на Клоцьовци от 1968 г., направено от Христо Димо Христов от Пунговци
2. Пак според Тодор Нейков Тодоров /Сираков/, с горните заселници от същото село Марян дошли и други семейства, които основали Долни и Горни Маренци /което се подразбира и от самите имена/, а жителите на Пунговци и Маренци дълго след преселването си в Тревненско продължили да се сродяват, изт.: "До Пунговци и малко по-нагоре", Тодор Нейков, изд. "Авангард принт", Русе, 2008, ISBN 978-954-337-052-8
3. ? В Еленския балкан има село Чакалите, както е старото име на Донкино и сегашното име на друго село на североизток от гр. Трявна. Възможно е от там да са дошли първите заселници, възможно и да е обратното, а възможно е разбира се да нямат нищо общо?
Б. От Габровско:
1. Според краеведа на село Носеите, Илия Дамянов Илиев /Кючюков/, семействата на братята Дамян и Стоян /първите заселници/ са дошли около 1750-1760 г. от село Зелено дърво, като първо се заселили около Царева ливада /Дряновско/, после някъде до Пунговци, после към Табаците и накрая на сегашното място. Днешните родове на носеиците са наследници на тези братя и техните семейства, т.е. Кючюците, Дългите, Камбурите, Скрежевци и Каракичи. Изключение правят Ноевите /все още неизяснено, за тези Ноеви няма спомен да са роднини с тези в Енчовци и Горни Плачковци/ и Пеневите /с прякор Сердарите, дошли от Горни Маренци/, като последните вероятно по женска линия са също сродени с другите родове, изт.: 1. "Гнездо под Чукара - краеведски разказ за село Носейте", Илия Дамянов Илиев, 2008, непубликувано, 2. разказ на Илия Дамянов Илиев, 3. за произхода на носеици от село Зелено дърво /Габровско/ пише и краеведът Тодор Нейков в непубликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица".
2. Според краеведа Тодор Нейков Тодоров /Сираков/, селището Бърдарите е основано от майстори бърдари /т.е. правили бърда за станове/, които дошли от към габровските села. Според него те най-вероятно са намерили добър пазар тук за стоката си, защото в този район почти във всяка къща е имало поне по един стан, изт.: Тодор Нейков в непубликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица".
В. От вътрешни преселвания в Тревненско:
1. Според статия в Тревненска седмица, в която пък се цитира книга за кметството Станчов хан от Кольо Прозорков, първият хан е построен около 1834 г. от Станчо Смилов, който дошъл /избягал/ от село Свирци по време на чума, около този хан възникнало селището Станчов хан, изт.: Тревненска седмица, февр. 2009: http://www.tryavna.bg/?viewtr&9&09.02.2009
2. Според краеведa Тодор Нейков Тодоров /Сираков/, по предание от Петко Недев Рачев /родом от Табаците/ селището Долни Цоневци е създадено в по-ново време, като пръв заселник бил някой си дядо Цоню, който бил майстор и направил по реката много воденици-караджейки. Тъй като не пише да е дошъл от далече този дядо Цоню, си мисля, че може да е бил местен, т.е. от Тревненско???, изт.: Тодор Нейков в непбуликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица"
3. ? От имената на населените места може да разсъждаваме, че има някаква връзка между тях:
- двете селища Чакалите /днешното Донкино и това на североизток от гр. Трявна/ ?
- двете селища Околиите /това до Бижевци и кварталът на Плачковци, който днес се нарича Минкино ( или Минково)/ ?
- селищата Горни и Долни Дамяновци, които са на голямо разстояние едно от друго ?
Г. От Великотърновско:
1. Според местно предание за заточението на Патриарх Евтимий, част от великотърновските изпращачи, след като било забранено да се продължи на юг, останaли на това място и тъй като оплаквали патриарха, селището което основали било наречено Плачковци.
2. Според текст в Уикипедия, селището Табаците е основано от преселник от Табашката махала във Велико Търново, който се казвал Киро и носил прякор Табака /т.е. Киро Табака/, той първо се заселил горе до Конарското, но после слезъл на новото място и основал Табаците /сега Сечен камък/. изт.: 1. Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Сечен_камък, 2. подобен разказ има поместен от краеведа Тодор Нейков в непубликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица", като той пише допълнително, че това е станало по времето на изпращането на Патриарх Евтимий.
Д. От Русенско:
1. Според статия на Даниела Дабкова и Росица Бинева, в селищата Райковци и Мишеморков хан /днес в Община Велико Търново/ имало по една къща, на които им викали Пирговски къщи, като свидетелят /М.Н./ допълва, че тези къщи са били на хора от село Пиргово, идвали /криели се/ тук по турско време. Според другият разказвач /Н.Н./ селото Райковци било създадено в началото на 18. век от някой си дядо Райко, но не става ясно от къде е дошъл. По това време се създават и съседните 21 махалички, изт.: "Николай Ненов и Мария Ненова – устната памет на с. Райковци. Теренни проучвания в Тревненския Балкан", Даниела Дабкова, Росица Бинева, Том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, /стр.166/, виж пдф.: http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf
E. От Хасковско:
1. Според генеалога Лалю Метев, предшественик на известния тревненец поп Йовчо е Димо Стоянов с прякор Кросното, т.е. Кроснев, който бил роден около 1650 г. в село Дрипча /Дрипчево/ Одринско /сега Харманлийско/, заселва се в Трявна 1680г., бил търговец на добитък, изт.: 1. "Родът на летописеца поп Йовчо от Трявна (първоначални сведения)", Лалю Метев, 2013, виж линк към книгата: http://en.calameo.com/read/000446371c6144ff3d372, 2. блог за генеалогия "Енциклопедия на българските родове", Б. Шаламанов: http://bulrod.blogspot.de/2011/06/blog-post_08.html
Ж. От Тетевенско:
1. Според информацията от Geni.com /профилът на Лалю Метев/, родначалник на тревненския род образописци Захариеви е Кръстю, който дошъл в Трявна през 18. век от Тетевен. Според една книжка за Тревненската школа /на немски език/ от Атанас Бошков, от Тетевен дошли трима братя Кънчо /м.бел.: Кръстю/, Цоки и Геню. Те дошли да изресуват възстановената църква в Трявна, а след това останали там и от тях тръгнали трите рода: Даскалови, Захариеви и Каракънчеви. изт.: 1. Лалю Метев http://www.geni.com/people/Кръстю-Захариев/6000000001960776320 , 2. "Die Kunstschule Trjawna", Atanas Boshkow, Sofia Press, 1983
З. От другаде, неизвестно къде:
1. Според статията за селището Креслювци в Уикипедия, има информация, че селището е заселено преди 400 години, като било наименовано от някой си владика, който минавал от тук и чул силен крясък /глъч/. Посочени са старите родове: Казанджиеви, Чилингирови, Стоянови, Станеви, Василеви, Добреви, Чопови, Радневи, Станчеви, Белчеви и Махайлови, изт.: Уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/КреслювциМариян Иванов /Ноев/, е-мейл за връзка: verenski@gmx.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар