Преселвания на тревненски балканджии на изток от река Янтра

След Освобождението много балканджии се спускат към равнинните територии на север и на юг. Това важи също и за тревненските балканджии. В тази блог статия ще слагам препратки към текстове, в които срещна такива изселвания /към Русенско, Търговищко и Разградско/.

!!! Последна промяна: 18.01.2014, 23:23 CЕТ !!!

А. Поповско

1. В книгата "Попово в миналото", авторски екип, изд. "Зограф", Варна, 1994, в статията "Заселването на Попово с балканджии" от Пламен Събев /стр. 49-55/ са изброени населените места, от които са дошли балканджии в гр. Попово, открити в регистрите от автора Събев /сега директор на музея в Попово/. Между многото изброени селища откриваме тук и много такива от Тревненския балкан: 

- от Община Трявна: Аладжите /т.е. Аладжии, сега Сливово/, Бижовци /т.е. Бижевци/, Бахреци, Бърдените, Вълковци, Войниците, Веленци, Велчовци, Глутниците,  Джуровци /т.е. или днешното Престой или това до Царева ливада/, Койчевци /т.е. Койчовци/, Маневци, Мързевци /т.е. Мръзеци/, Милевци, Неновци, Ошаните, Радевци, Руевци, Станчов хан, Тончовци /т.е. вероятно Томчевци, според околните изборени много вероятно да са всъщност Долни Томчевци/, Трявна, Хитревци, Чакалите 

- от Община Велико Търново: Гърневци /обелязани са при габровските/, Бояновци, Радковци, Въглевци, Тодоровци /отбелязно като габровско, може да е и това във великотърновско/

- от близки селища в дряновско и габровско като: Бочуковци /т.е. Бучуковци/, Куманите, Черневци, Цвятковци, Кметовци, Съботковци, Боженци, Жълтеш, Арачерит /т.е. Харачерите/, Беломъжите, Косилка и др.

Интересен факт: в статията се споменава улица в град Попово с името Тревненска улица

Благодаря на г-ин Събев за любезното предоставяне на неговата статия!!!  

2. Има две много интересни публицкации на тази тема от Атанасов и Неделчева в том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, Габрово, виж пдф-файл http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf: 

2.1. Атанасов, Ив. - Заселването на балканджии в югозападната част на Поповска община /стр. 81/:

- Село Слявяново: В статията се цитира информация /Атанасов, Ив., Ч. Пенев. Цит. Съч./, като се споменава, че измежду първите /нови/ заселници са балканджии от Радевци, Креслювци и Райнушковци, а също така и великотърновските Пъровци и Дойновци

- Село Манастирица: Споменава се наличието на преселници от Армянковци, Миховци /вероятно Миковци/, Царето, Груевци, Павлювци /т.е. Павлевци/, Божковци, Димиевци /всички от Тревненско/ и днешните великотърновски Радневци /кв. на Вонеща вода/ и Райковци.

- Село Иванча: Споменават се тревненските селища Милевци, Жуковци и Маневци, а също така и следните селища от района на Вонеща вода: Райковци, Терзиювци колиби, Звънковци и Бочковци

Коментар: Интересно е, че в тези села има много заселници от еленски селища от района на село Марян, от където пък доста по-рано /около два века/ има преселения към района на Плачковци.

2.2. Неделчева, Ивелина - Мястото на балканджиите в етнографската картина на Поповския край /стр. 89/ 

- Интересни пасажи: 

"... Балканджиите, макар и преселници, са най-многобройната етнографска група в Поповския край ..."

"... След Освобождението миграционните процеси стават много по-динамични. Нова голяма вълна преселници от Балкана залива Поповския край през периода 1879–1910 г. ..." 

"... В Славяново, Горица, Манастирца, Берковски, Баба тонка и Бракница се заселват българи от Еленско и Тревненско ... Новите жители на Иванча са от Дряновско и Тревненско... Сеячи – днес квартал на Попово, с население дошло в периода 1879–1882 г. от Дряновско, Тревненско и Габровско ..."

- В село Иванча има изселен майстор колар от село Милевци на име Радко Танев:

"... Майстор колар бил Радко Танев от колиби Милевци, който усвоил занаята от баща си – прочутият тревненски колар Таню Петков. В Иванча той изработвал дървени коли и дикани. За него се разказва, че по време на Освободителната война поправял конските каруци на руските войски, преминаващи Балкана на път за Южна България през Тревненския проход... "

Б. Разградско

1. В непубликувано род. дърво на рода Клоцьовци /Клюцканови/ от Пунговци, направено от Христо Димов Христов, е отбелязано името Ваца /което е сравнително рядко за тази част на България/,  изселена в Разградско ...

В. Русенско

1. Село Пиргово: Според статия на Дабкова и Бинева, в селищата Райковци и Мишеморков хан /днес великотърновско/ е имало по една къща, на които им викали Пирговски къщи, като свидетелят допълва, че има движение към село Пиргово и обратно, изт.: "Николай Ненов и Мария Ненова – устната памет на с. Райковци. Теренни проучвания в Тревненския Балкан", Даниела Дабкова, Росица Бинева, Том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, /стр.166/, виж пдф.: http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf

2. Село Табачка: В книгата "Табачка. Теренни материали и проучвания" от Николай Ненов, в първите три глави /1.1. За произхода на името на село Табачка, 1.2. Заселване и 1.3. Родове/ се споменават много свидетелства за преселения на балканджии и някои такива от Тревненско, споменават се Иван Тревненски, Тревнята махла семейството Цана и Тодор Василеви /като преселници от Плачковските колиби/, Пена Ботева /дошла в Русенско по време на войната/, интересно, че при сведенията има смесване на селищата Табашка /сега Севлиевско/ и Табаците /Плачковско/, виж http://liternet.bg/publish14/n_nenov/tabachka/content.htm, цитати:

"... За произхода на Богданския род ... Родът на дядо ми произхожда от махала Богданци, до Плачковци ..." бел.: Според автора става въпрос за Богданчовци /Габровско/

 "... И оттам вече селото тръгва - от Тревненския Балкан идват ей тука, Тревнята махала дето е от моста до мегданя, тя затуй носи името Тревнята.  ..." 

 "... Дядо Иван Тревненски заселва Тревнята махла ..."

 "... Преселване от Плачковските колиби ... Мойта прабаба Цана Тошкова умря през 1937 г. на сто години. Тя е дошла с майка си и баба си Сава в село малка, идват от Плачковските колиби. Мъжът й Тодор Василев, дядо Тошко (1836-1925) се занимавал с търговия, кръчмарство - карал спирт към полето, а към балкана мед, зърно. ..."

"... През Руско-турското мурабе мойта баба Пена Ботева била на четири години. Тогава дошли от Балкана, от Тревненския, избягали от турците и се преселили тук. ..." 

Етнографски статии за тревненските балканджии

Тук ще намери читателят коментирани линкове /препрадки/ към етнографски текстове за тревненските балканджии.

Мариян Иванов /Ноев/,  е-мейл за връзка: verenski@gmx.net

!!! Последна промяна: 09.01.2014, 23:40 CЕТ !!!

А. Том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, Габрово,

виж тома в ПДФ-файл: http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf

1. Нинова, Юлия  – Социални трансформации в Трявна и Тревненско след Освобождението  /стр.7/ - Много интересна обобщаваща статия!

2. Дабкова, Даниела u Бинева, Росица – Николай Ненов и Мария Ненова – устната памет на с. Райковци. Теренни проучвания в Тревненския Балкан /стр.166/ - Хубава статия за конкретно населено място!

3. Атанасов, Ив. – Заселването на балканджии в югозападната част на Поповска община /стр. 81/ - Вижте от кои тревненски села са се заселили в селата Славяново, Иванча и Манастирица!

4. Неделчева, Ивелина – Мястото на балканджиите в етнографската картина на Поповския край /стр. 89/ - Особено интересно е, че традиционната поповска къща напомня на тревненския тип къща..
 
5. Горанова, Лидия – За художествения занаят “казаслък” /стр. 31 / - Става въпрос за занаят /обработване на сурова коприна/, който се е упражнявал в града /Трявна/!

  

Б. "Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще", поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, Габрово, изд. “Фабер”

1. Тодорова-Дабкова, Даниела – Тухларството в Трявна в началото на ХХ век (за майстора – тухлар Стефан Койчев Станев), том 4 /сборник в чест на Лазар Донков по случай 100 години от рождението му/, 2009

2. Горанова, Лидия – За добиването на речно злато в тревненско (по архива на Богомил Даскалов), том 7, 2012, стр. 68 

3. Тодорова-Дабкова, Даниела – За мутафчийския занаят в Трявна, том 7, 2012, стр. 140 

4. Тодорова-Дабкова, Даниела – Пчеларството в поминака на Трявна и района,том 8, 2013, стр. 276 

5. Горанова, Лидия – Занаятчийски кооперации в Трявна през първата половина на 20 в.,том 8, 2013, стр. 299 

В. Други сборници и списания 

1. Георгиева, Багра – Вътрешна архитектура и уредба на традиционното в с. Боженци, Габровско, "Българска етнология", том 3-4, 1978 /стр. 42-53/ - В тази статия е разсяснена типичната Тревненска къща /от края на 18. век до началото на 20. век /, цитат:

"...Една от тези форми, възприета в етнографската и архитектурно-историческата наука, е т. нар. Т р е в н е н с к а  к ъ щ а, чийто район на разпространение е твърде ограничен. Тя е обособена само в селищата по северните склонове на Средна Стара планнна в Тревненско, Габровско, Дряновско и Еленско. Типичен представител, притежаващ най-характерните нейни белези е традиционното жилище в Боженци, където са събрани едни от най-ярките образци иа Тревненския тип къща..."

Преселения към Тревненския балкан

В тази статия ще попълвам данни за преселвания към селища в Тревненския балкан на които попадна, т.е. тя не е окончателна и ще бъде актуализирана. Призовавам, всеки които се интересува от темата и има някакви сведения, линкове, литературни препрадки да пише! На някой може да му се стори споменаването на отделни личности като твърде детайлно. Целта тук обаче е точно тази, да се пише за конкретни хора, т.е. нашите предци. Не трябва да забравяме, че отделни хора дошли преди два века имат днес вече стотици потомци. Мариян Иванов /Ноев/,  е-мейл за връзка: verenski@gmx.net

!!! Последна промяна: 12.01.2014, 02:35 CЕТ !!!

Списък с населените места в Тревненския балкан, за които до този момент става дума по-долу: 

Пунговци, Долни и Горни Маренци, Чакалите, Донкино /другото Чакалите/, Носеите, Бърдарите, Станчов хан, Свирци, Долни Цоневци, Табаците /днес Сечен камък/, Плачковци, Околиите, Минкино /или Минково, другото Околиите/, Горни и Долни Дамяновци, Райковци, Мишеморков хан, Трявна, Горни Плачковци, Креслювци

Списък с другите населени места, за които до този момент става дума по-долу: 

Марян /Еленско/, Чакалите /Еленско/, Зелено дърво /Габровско/, Велико Търново /Табашката махала/,  Пиргово /Русенско/, Дрипча /днес Дрипчево в Харманлийско/, Тетевен

А. От Еленско:

1. Според краеведа Тодор Нейков Тодоров /Сираков/ (1927-2012), първи братовчед на баба ми, от село Марян /след като било за пореден път опожарено/ са дошли през втората половина на 17. век двама майстори на пунгии /малки кожени торбички за тютюн или монети/ и са основали селището Пунговци. Те се казвали Къню Басана и Кръстю Клюцканов, а родовете, които започнали от тях, носят прякорите Басаните и Клюцканови /Клоцьовците/, изт.: 1. "До Пунговци и малко по-нагоре", Тодор Нейков, изд. "Авангард принт", Русе, 2008, ISBN 978-954-337-052-8, 2. непубликувано родословно дърво на Клоцьовци от 1968 г., направено от  Христо Димо Христов от Пунговци

2. Пак според Тодор Нейков Тодоров /Сираков/, с горните заселници от същото село Марян дошли и други семейства, които основали Долни и Горни Маренци /което се подразбира и от самите имена/, а жителите на Пунговци и Маренци дълго след преселването си в Тревненско продължили да се сродяват, изт.: "До Пунговци и малко по-нагоре", Тодор Нейков, изд. "Авангард принт", Русе, 2008, ISBN 978-954-337-052-8

3. ? В Еленския балкан има село Чакалите, както е старото име на Донкино и сегашното име на друго село на североизток от гр. Трявна. Възможно е от там да са дошли първите заселници, възможно и да е обратното, а възможно е разбира се да нямат нищо общо?

Б. От Габровско:

1. Според краеведа на село Носеите, Илия Дамянов Илиев /Кючюков/, семействата на братята Дамян и Стоян /първите заселници/ са дошли около 1750-1760 г. от село Зелено дърво, като първо се заселили около Царева ливада /Дряновско/, после някъде до Пунговци, после към Табаците и накрая на сегашното място. Днешните родове на носеиците са наследници на тези братя и техните семейства, т.е. Кючюците, Дългите, Камбурите, Скрежевци и Каракичи. Изключение правят Ноевите /все още неизяснено, за тези Ноеви няма спомен да са роднини с тези в Енчовци и Горни Плачковци/ и Пеневите /с прякор Сердарите, дошли от Горни Маренци/, като последните вероятно по женска линия са също сродени с другите родове, изт.: 1. "Гнездо под Чукара - краеведски разказ за село Носейте", Илия Дамянов Илиев, 2008, непубликувано, 2. разказ на Илия Дамянов Илиев, 3. за произхода на носеици от село Зелено дърво /Габровско/ пише и краеведът Тодор Нейков в непубликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица".   

2. Според краеведа Тодор Нейков Тодоров /Сираков/, селището Бърдарите е основано от майстори бърдари /т.е. правили бърда за станове/, които дошли от към габровските села. Според него те най-вероятно са намерили добър пазар тук за стоката си, защото в този район почти във всяка къща е имало поне по един стан, изт.: Тодор Нейков в непубликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица".    

В. От вътрешни преселвания в Тревненско: 

1. Според статия в Тревненска седмица, в която пък се цитира книга за кметството Станчов хан от Кольо Прозорков, първият хан е построен около 1834 г. от Станчо Смилов, който дошъл /избягал/ от село Свирци по време на чума, около този хан възникнало селището Станчов хан, изт.: Тревненска седмица, февр. 2009: http://www.tryavna.bg/?viewtr&9&09.02.2009

2. Според краеведa Тодор Нейков Тодоров /Сираков/, по предание от Петко Недев Рачев /родом от Табаците/ селището Долни Цоневци е създадено в по-ново време, като пръв заселник бил някой си дядо Цоню, който бил майстор и направил по реката много воденици-караджейки. Тъй като не пише да е дошъл от далече този дядо Цоню, си мисля, че може да е бил местен, т.е. от Тревненско???, изт.: Тодор Нейков в непбуликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица" 

3. ? От имената на населените места може да разсъждаваме, че има някаква връзка между тях: 

• двете селища Чакалите /днешното Донкино и това на североизток от гр. Трявна/ ?  
• двете селища Околиите /това до Бижевци и кварталът на Плачковци, който днес се нарича Минкино ( или Минково)/ ?
• селищата Горни и Долни Дамяновци, които са на голямо разстояние едно от друго ?

Г. От Великотърновско:

1. Според местно предание за заточението на Патриарх Евтимий, част от великотърновските изпращачи, след като било забранено да се продължи на юг, останaли на това място и тъй като оплаквали патриарха, селището което основали било наречено Плачковци.

2. Според текст в Уикипедия, селището Табаците е основано от преселник от Табашката махала във Велико Търново, който се казвал Киро и носил прякор Табака /т.е. Киро Табака/, той първо се заселил горе до Конарското, но после слезъл на новото място и основал Табаците /сега Сечен камък/. изт.: 1. Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Сечен_камък, 2. подобен разказ има поместен от краеведа Тодор Нейков в непубликуван текст със заглавие "През Бърдарите до връх Мъхченица", като той пише допълнително, че това е станало по времето на изпращането на Патриарх Евтимий.   

Д. От Русенско:

1. Според статия на Даниела Дабкова и Росица Бинева, в селищата Райковци и Мишеморков хан /днес в Община Велико Търново/ имало по една къща, на които им викали Пирговски къщи, като свидетелят /М.Н./ допълва, че тези къщи са били на хора от село Пиргово, идвали /криели се/ тук по турско време. Според другият разказвач /Н.Н./ селото Райковци било създадено в началото на 18. век от някой си дядо Райко, но не става ясно от къде е дошъл. По това време се създават и съседните 21 махалички, изт.: "Николай Ненов и Мария Ненова – устната памет на с. Райковци. Теренни проучвания в Тревненския Балкан", Даниела Дабкова, Росица Бинева, Том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, /стр.166/, виж пдф.: http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf

E. От Хасковско: 

1. Според генеалога Лалю Метев, предшественик на известния тревненец поп Йовчо е Димо Стоянов с прякор Кросното, т.е. Кроснев, който бил роден около 1650 г. в село Дрипча /Дрипчево/ Одринско /сега Харманлийско/, заселва се в Трявна 1680г., бил търговец на добитък, изт.: 1. "Родът на летописеца поп Йовчо от Трявна (първоначални сведения)", Лалю Метев, 2013, виж линк към книгата: http://en.calameo.com/read/000446371c6144ff3d372, 2. блог за генеалогия "Енциклопедия на българските родове", Б. Шаламанов: http://bulrod.blogspot.de/2011/06/blog-post_08.html

Ж. От Тетевенско:

1. Според информацията от Geni.com /профилът на Лалю Метев/, родначалник на тревненския род образописци Захариеви е Кръстю, който дошъл в Трявна през 18. век от Тетевен. Според една книжка за Тревненската школа /на немски език/ от Атанас Бошков, от Тетевен дошли трима братя Кънчо /м.бел.: Кръстю/, Цоки и Геню. Те дошли да изресуват възстановената църква в Трявна, а след това останали там и от тях тръгнали трите рода: Даскалови, Захариеви и Каракънчеви. изт.: 1. Лалю Метев  http://www.geni.com/people/Кръстю-Захариев/6000000001960776320  , 2. "Die Kunstschule Trjawna", Atanas Boshkow, Sofia Press, 1983

З. От другаде, неизвестно къде:

1. Според статията за селището Креслювци в Уикипедия, има информация, че селището е заселено преди 400 години, като било наименовано от някой си владика, който минавал от тук и чул силен крясък /глъч/. Посочени са старите родове: Казанджиеви, Чилингирови, Стоянови, Станеви, Василеви, Добреви, Чопови, Радневи, Станчеви, Белчеви и Махайлови, изт.: Уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/Креслювци


Мариян Иванов /Ноев/,  е-мейл за връзка: verenski@gmx.net

Тревненските балканджии и селата на юг от Средна гора

В тази статия ще попълвам данни, до които достигна при четенето ми на краеведски книги и документи за присъствието на тревненските колибари /балканджии/ на юг от билото на Средна Гора. Това ми занимание е мотивирано от факта, че родът на баща ми е именно от района на Плачковци, а този на майка ми от село Верен в Чирпанския /преди Брезовския/ край, виж моят отделен блог за село Верен: "Веренски родови хроники": http://marchov.blogspot.de  Ако някой, който чете тези редове има такива данни или просто коментари нека ги сподели! Мариян Иванов /Ноев/,  е-мейл за връзка: verenski@gmx.net

!!! Последна промяна: 21.06.2014, 21:22 CЕТ !!!

А. Гурбет:

1. Църквата в село Верен /тогава Садъклии/ е строена първоначално от майстори от Плачковци /1855-1859/,  една зима при много дебел сняг паднал покривът на цървката и била достроена от други майстори, изт.:"История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" - първа част, от Филип Й. Минчев (2003), отпечатана в издателство "Фабер" В. Търново, стр. 38-39, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-222-7 

"...Като събрали парите, нашенци повикали майстор от колибите на село Плачковци, Тревненско в Северна България. От там всяко лято идвали мъже и жени да жънат нивите на турците. Идвали и дюлгери, които правили черквите в Старозагорско. Такива майстори-дюлгери поканили и за нашето село. Избрали място за черквата в парцела на Марковските, където имало градина ...  

На това място започнало строежът на нашенската църква в 1855 г. За да стане здрава и хубава черквата, докарали дялани камъни от Дерлийската кариера за точила. Мъжете прекарвали камъни, греди, вар и пясък с колята, а помгали и на дюлгерите да изкопаят основите. Те правели вар за стените, които не били измазани с кал, а градени с хоросан. Жените приготвяли яденето на майсторите и помагачите ... Когато основите на черквата били издигнати на един метър, поп Стефан започнал да кръщава децата там между основите на черквата. Черквата била завършена през 1859 година, но не била нарисувана, а само с белосани  страни... Дали име на нашенската черква "Светий Григорий - Зимният Гергьовден..."

2. От този пасаж става ясно също, че в землището на село Верен са идвали всяко лято жътварки и жътвари от Плачковско.

3. В книгата за историята на село Кирилово /Община Стара Загора/ четем, че тамошната църква е строена от майстори от село Късовци  Колю (Никола) Петков (1841-1913) и Петко Нейков Ковачев (1868-1945), изт.: Из миналото на село Кирилово, от Стоян Вълев Апостолов, изд. "ИК Кота", 1983, стр. 63-64, линк към книгата (пдф): http://www.epamet-sz.org/knigi/304-iz-minaloto-na-selo-kirilovo-okrag-starozagorski

"... Черквата построили в южно съседство с училищния двор и северно от селищната могила. На това място били дворовете и къщите на Мечеви. Общината им дала място за двор в югозападния край на селото, западно от чешмите, и на освободения двор построили черквата. Построили я майсторите-строители Колю (Никола) Петков и Петко Нейков Ковачев. Двамата били от с.Късовци, Тревненско. Селото им се намира в северните гънки на Стара планина, около 2 км югозападно от гр.Плачковци, и сега тази махала е негов квартал. Колю Петков е роден през 1841 г. и е починал през 1913 г. Баща му бил също строител и Колю първоначално работал при него и станал голям майстор-строител. Той построил също черквата в с.Габарево, Казанлъшко и черквата "Св.Богородица" в гр.Елена. Поправил е силно разрушената черква "Св.Илия" в Казанлък и др. Бил и резбар. Колю Петков е вуйчо на Петко Нейков Ковачев. Петко Нейков Ковачев е роден в 1868 г. и умира в 1945 г. Учил строителство и резбарство при вуйчо си. С него той е работил освен в с.Кирилово, още в с.Розовец, Пловдивско, в с.Васил Левски, Карловско, с.Турия, Казанлъшко, и др.  

Черквата в с.Кирилово била строена през две години. През 1889 г. изградили основите й до покрива. През зимата и пролетта изчакали да се слегнат основите и после през лятото на 1890 г. направили покрива й и я измазали.

Същите майстори изрязали и иконостаса на черквата …"

4. От този пасаж става ясно, че същите тези майстори са строили и църквата в село Розовец /Община Брезово/

Б. Заселвания: 

1. В книга за историята на село Хрищени /Община Стара Загора/ намираме, че има два рода дошли през 19. век от село Станчов хан, това са родовете Торлаците и Търмъците, изт.: "История на Хрищени" от Стойчо Иванов Стойчев, печат "Литера Принт", 1995, стр. 40, линк към книгата (пдф): http://www.epamet-sz.org/knigi/314-istoriya-na-hrishteni 


2. В книга за село Тюркмен, става ясно, че големият тамошен род Рачовски, дошъл от село Средно градище, а преди това до 17. век е бил в Тревненския балкан в селището Рачова колиба /бел.: има село Рачовци в землището на село Бижевци/, "изт. Из миналото на село Тюркмен" - Христо Байчев, изд."Багра", Пловдив, 2010, стр. 40

"..."Нашият род е чисто български род. Нашите прапрадеди най вероятно са били прогонени от земите им - предмет на нашето описание. Първоначално те са се заселили в Тревненския балкан, в  т. нар. селище Рачова колиба. След време, към XVII век, се преселват в полите на Средна гора в село Евжулери (сега Средно градище). По левия бряг на реката, почти на средата на селото, основават Рачовата махала (сега улица "Рачовската") 

 Прадядо Петко Танев Рачов е имал няколко сина и дъщери. Синовете са Таню, Колю, Станчо, Слави, Иван ... " /м. бел.: следва описание на потомците на рода/

В. Друго:  

1. До създаването на Старозагорската епархия /1896/, голяма част от района на юг от Средна гора е спадал към Великотърновската епархия /към която и днес спада Тревненско/.

Г. Допълнителни данни:  

1. В блога си за село Гита, Чирпанско, авторът Митьо Милев дава данни за заселени балканджии от Габровско в село Гита. Според него няма спомен от кои населени места са дошли, изт.: http://mdm-baltasar.blogspot.de/2011/12/blog-post.html Хипотетичо може да допуснем, че някои от тях може да са дошли и от Тревненския балкан. Споменава се, че името на селото Каратерзилери (сега Гита), е свързано именно с един терзия (шивач) на име Тодор, който дошъл от Габровско. Освен това са изборени още три рода: Аврамови (с подродове Дядо Аврамовите, Пенчо Аврамовите и Генковите), Дедеолар и Поп Русиновите.

"… Пак по предания, пренасяни от поколение на поколение, в чифлика работел като управител един от ново преселилите се българи на име Тодор. С времето презимето и фамилията на дядо Тодор са се изтрили от народната памет, с изключение на това , че рода му е бил от Габровско и, че е упражнявал успешно шивашки занаят – кара терзирлъка, както тогава се е казвало, т.е. бил е шивач на черно шаячно мъжко облекло. Изглежда, че и други мъже от останалите преселници са практикували шиенето на традиционното черно облекло или по наследство занаята са продължили синовете или внуците на дядо Тодор щото в последствие са нарекли новото селище „селото на черните шивачи“ - по турски: село Каратерзилери,

II.Родове дошли по-късно, със запазен спомен от къде идват
1.АВРАМОВИТЕ (Придошли от Габровско ) 
а)Дядо Аврамовите   б)Пенчо Аврамовите    в)Генковите

III.Родове заселили се преди Освобождението
4.ДЕДООЛАР (Приошли от Габровско)
10.ПОП РУСИНОВИТЕ (Придошли от Габровско) …"

Мариян Иванов /Ноев/,  е-мейл за връзка: verenski@gmx.net