Стефан Иванов Пенев със сина си Иван през 20-те години на 20.век |
който тръгва на война към Македония. Тогава е на 43 години /роден през октомври 1872 г./ и е зачислен като неслужещ към 5-ти девизионен полеви лазарет. По професия е дюлгер, женен е и има един син на 14 години.
Удостоверението му за предвижване към фронта е издадено от ЩАБ на Русенски укрепен пункт, отделение номер 558, на 18 октомври 1915 година. На удостоверението се виждат печати и подписи с кратки коментари на дежурните в съответните комендантства, пред които се е явил по пътя си. Коментарите са от рода: че се е явил, че му дават храна /хляб/ и че е свободен да продължи...
- 18. окт. 1915 Русе, разрешават му да продължи към гара Иваново и да се яви в частта си 5-ти девизионен полеви лазарет
- 22. окт. 1915 Самоков
- 23. окт. 1915 Дупница
- 24. окт. 1915 Джумая /днес Благоевград/, свободен да пътува за Царево село
- 26. окт. 1915 Царево село /днес Делчево/
- 27. окт. 1915 Кочани, разрешават му да продължи за Щип
Колкото по-малко войни - толкова по-добре!
Мариян Иванов
п.с.: Ако някой има повече инфо за 5-ти девизионен полеви лазарет ще се радвам да сподели.