Преселвания на тревненски балканджии на изток от река Янтра

След Освобождението много балканджии се спускат към равнинните територии на север и на юг. Това важи също и за тревненските балканджии. В тази блог статия ще слагам препратки към текстове, в които срещна такива изселвания /към Русенско, Търговищко и Разградско/.

!!! Последна промяна: 18.01.2014, 23:23 CЕТ !!!

А. Поповско

1. В книгата "Попово в миналото", авторски екип, изд. "Зограф", Варна, 1994, в статията "Заселването на Попово с балканджии" от Пламен Събев /стр. 49-55/ са изброени населените места, от които са дошли балканджии в гр. Попово, открити в регистрите от автора Събев /сега директор на музея в Попово/. Между многото изброени селища откриваме тук и много такива от Тревненския балкан: 

- от Община Трявна: Аладжите /т.е. Аладжии, сега Сливово/, Бижовци /т.е. Бижевци/, Бахреци, Бърдените, Вълковци, Войниците, Веленци, Велчовци, Глутниците,  Джуровци /т.е. или днешното Престой или това до Царева ливада/, Койчевци /т.е. Койчовци/, Маневци, Мързевци /т.е. Мръзеци/, Милевци, Неновци, Ошаните, Радевци, Руевци, Станчов хан, Тончовци /т.е. вероятно Томчевци, според околните изборени много вероятно да са всъщност Долни Томчевци/, Трявна, Хитревци, Чакалите 

- от Община Велико Търново: Гърневци /обелязани са при габровските/, Бояновци, Радковци, Въглевци, Тодоровци /отбелязно като габровско, може да е и това във великотърновско/

- от близки селища в дряновско и габровско като: Бочуковци /т.е. Бучуковци/, Куманите, Черневци, Цвятковци, Кметовци, Съботковци, Боженци, Жълтеш, Арачерит /т.е. Харачерите/, Беломъжите, Косилка и др.

Интересен факт: в статията се споменава улица в град Попово с името Тревненска улица

Благодаря на г-ин Събев за любезното предоставяне на неговата статия!!!  

2. Има две много интересни публицкации на тази тема от Атанасов и Неделчева в том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, Габрово, виж пдф-файл http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf: 

2.1. Атанасов, Ив. - Заселването на балканджии в югозападната част на Поповска община /стр. 81/:

- Село Слявяново: В статията се цитира информация /Атанасов, Ив., Ч. Пенев. Цит. Съч./, като се споменава, че измежду първите /нови/ заселници са балканджии от Радевци, Креслювци и Райнушковци, а също така и великотърновските Пъровци и Дойновци

- Село Манастирица: Споменава се наличието на преселници от Армянковци, Миховци /вероятно Миковци/, Царето, Груевци, Павлювци /т.е. Павлевци/, Божковци, Димиевци /всички от Тревненско/ и днешните великотърновски Радневци /кв. на Вонеща вода/ и Райковци.

- Село Иванча: Споменават се тревненските селища Милевци, Жуковци и Маневци, а също така и следните селища от района на Вонеща вода: Райковци, Терзиювци колиби, Звънковци и Бочковци

Коментар: Интересно е, че в тези села има много заселници от еленски селища от района на село Марян, от където пък доста по-рано /около два века/ има преселения към района на Плачковци.

2.2. Неделчева, Ивелина - Мястото на балканджиите в етнографската картина на Поповския край /стр. 89/ 

- Интересни пасажи: 

"... Балканджиите, макар и преселници, са най-многобройната етнографска група в Поповския край ..."

"... След Освобождението миграционните процеси стават много по-динамични. Нова голяма вълна преселници от Балкана залива Поповския край през периода 1879–1910 г. ..." 

"... В Славяново, Горица, Манастирца, Берковски, Баба тонка и Бракница се заселват българи от Еленско и Тревненско ... Новите жители на Иванча са от Дряновско и Тревненско... Сеячи – днес квартал на Попово, с население дошло в периода 1879–1882 г. от Дряновско, Тревненско и Габровско ..."

- В село Иванча има изселен майстор колар от село Милевци на име Радко Танев:

"... Майстор колар бил Радко Танев от колиби Милевци, който усвоил занаята от баща си – прочутият тревненски колар Таню Петков. В Иванча той изработвал дървени коли и дикани. За него се разказва, че по време на Освободителната война поправял конските каруци на руските войски, преминаващи Балкана на път за Южна България през Тревненския проход... "

Б. Разградско

1. В непубликувано род. дърво на рода Клоцьовци /Клюцканови/ от Пунговци, направено от Христо Димов Христов, е отбелязано името Ваца /което е сравнително рядко за тази част на България/,  изселена в Разградско ...

В. Русенско

1. Село Пиргово: Според статия на Дабкова и Бинева, в селищата Райковци и Мишеморков хан /днес великотърновско/ е имало по една къща, на които им викали Пирговски къщи, като свидетелят допълва, че има движение към село Пиргово и обратно, изт.: "Николай Ненов и Мария Ненова – устната памет на с. Райковци. Теренни проучвания в Тревненския Балкан", Даниела Дабкова, Росица Бинева, Том 7 от "Народна култура на балканджиите", 2007, поредица издавана от Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, /стр.166/, виж пдф.: http://www.etar.org/izdania/img/balkan-tom-7.pdf

2. Село Табачка: В книгата "Табачка. Теренни материали и проучвания" от Николай Ненов, в първите три глави /1.1. За произхода на името на село Табачка, 1.2. Заселване и 1.3. Родове/ се споменават много свидетелства за преселения на балканджии и някои такива от Тревненско, споменават се Иван Тревненски, Тревнята махла семейството Цана и Тодор Василеви /като преселници от Плачковските колиби/, Пена Ботева /дошла в Русенско по време на войната/, интересно, че при сведенията има смесване на селищата Табашка /сега Севлиевско/ и Табаците /Плачковско/, виж http://liternet.bg/publish14/n_nenov/tabachka/content.htm, цитати:

"... За произхода на Богданския род ... Родът на дядо ми произхожда от махала Богданци, до Плачковци ..." бел.: Според автора става въпрос за Богданчовци /Габровско/

 "... И оттам вече селото тръгва - от Тревненския Балкан идват ей тука, Тревнята махала дето е от моста до мегданя, тя затуй носи името Тревнята.  ..." 

 "... Дядо Иван Тревненски заселва Тревнята махла ..."

 "... Преселване от Плачковските колиби ... Мойта прабаба Цана Тошкова умря през 1937 г. на сто години. Тя е дошла с майка си и баба си Сава в село малка, идват от Плачковските колиби. Мъжът й Тодор Василев, дядо Тошко (1836-1925) се занимавал с търговия, кръчмарство - карал спирт към полето, а към балкана мед, зърно. ..."

"... През Руско-турското мурабе мойта баба Пена Ботева била на четири години. Тогава дошли от Балкана, от Тревненския, избягали от турците и се преселили тук. ..."