!!! Последна промяна: 21.06.2014, 21:22 CЕТ !!!
А. Гурбет:
1. Църквата в село Верен /тогава Садъклии/ е строена първоначално от майстори от Плачковци /1855-1859/, една зима при много дебел сняг паднал покривът на цървката и била достроена от други майстори, изт.:"История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски" - първа част, от Филип Й. Минчев (2003), отпечатана в издателство "Фабер" В. Търново, стр. 38-39, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-222-7
"...Като събрали парите, нашенци повикали майстор от колибите на село Плачковци, Тревненско в Северна България. От там всяко лято идвали мъже и жени да жънат нивите на турците. Идвали и дюлгери, които правили черквите в Старозагорско. Такива майстори-дюлгери поканили и за нашето село. Избрали място за черквата в парцела на Марковските, където имало градина ...
На това място започнало строежът на нашенската църква в 1855 г. За да стане здрава и хубава черквата, докарали дялани камъни от Дерлийската кариера за точила. Мъжете прекарвали камъни, греди, вар и пясък с колята, а помгали и на дюлгерите да изкопаят основите. Те правели вар за стените, които не били измазани с кал, а градени с хоросан. Жените приготвяли яденето на майсторите и помагачите ... Когато основите на черквата били издигнати на един метър, поп Стефан започнал да кръщава децата там между основите на черквата. Черквата била завършена през 1859 година, но не била нарисувана, а само с белосани страни... Дали име на нашенската черква "Светий Григорий - Зимният Гергьовден..."2. От този пасаж става ясно също, че в землището на село Верен са идвали всяко лято жътварки и жътвари от Плачковско.
3. В книгата за историята на село Кирилово /Община Стара Загора/ четем, че тамошната църква е строена от майстори от село Късовци Колю (Никола) Петков (1841-1913) и Петко Нейков Ковачев (1868-1945), изт.: Из миналото на село Кирилово, от Стоян Вълев Апостолов, изд. "ИК Кота", 1983, стр. 63-64, линк към книгата (пдф): http://www.epamet-sz.org/knigi/304-iz-minaloto-na-selo-kirilovo-okrag-starozagorski
"... Черквата построили в южно съседство с училищния двор и северно от селищната могила. На това място били дворовете и къщите на Мечеви. Общината им дала място за двор в югозападния край на селото, западно от чешмите, и на освободения двор построили черквата. Построили я майсторите-строители Колю (Никола) Петков и Петко Нейков Ковачев. Двамата били от с.Късовци, Тревненско. Селото им се намира в северните гънки на Стара планина, около 2 км югозападно от гр.Плачковци, и сега тази махала е негов квартал. Колю Петков е роден през 1841 г. и е починал през 1913 г. Баща му бил също строител и Колю първоначално работал при него и станал голям майстор-строител. Той построил също черквата в с.Габарево, Казанлъшко и черквата "Св.Богородица" в гр.Елена. Поправил е силно разрушената черква "Св.Илия" в Казанлък и др. Бил и резбар. Колю Петков е вуйчо на Петко Нейков Ковачев. Петко Нейков Ковачев е роден в 1868 г. и умира в 1945 г. Учил строителство и резбарство при вуйчо си. С него той е работил освен в с.Кирилово, още в с.Розовец, Пловдивско, в с.Васил Левски, Карловско, с.Турия, Казанлъшко, и др.
Черквата в с.Кирилово била строена през две години. През 1889 г. изградили основите й до покрива. През зимата и пролетта изчакали да се слегнат основите и после през лятото на 1890 г. направили покрива й и я измазали.
Същите майстори изрязали и иконостаса на черквата …"4. От този пасаж става ясно, че същите тези майстори са строили и църквата в село Розовец /Община Брезово/
Б. Заселвания:
1. В книга за историята на село Хрищени /Община Стара Загора/ намираме, че има два рода дошли през 19. век от село Станчов хан, това са родовете Торлаците и Търмъците, изт.: "История на Хрищени" от Стойчо Иванов Стойчев, печат "Литера Принт", 1995, стр. 40, линк към книгата (пдф): http://www.epamet-sz.org/knigi/314-istoriya-na-hrishteni
2. В книга за село Тюркмен, става ясно, че големият тамошен род Рачовски, дошъл от село Средно градище, а преди това до 17. век е бил в Тревненския балкан в селището Рачова колиба /бел.: има село Рачовци в землището на село Бижевци/, "изт. Из миналото на село Тюркмен" - Христо Байчев, изд."Багра", Пловдив, 2010, стр. 40
"..."Нашият род е чисто български род. Нашите прапрадеди най вероятно са били прогонени от земите им - предмет на нашето описание. Първоначално те са се заселили в Тревненския балкан, в т. нар. селище Рачова колиба. След време, към XVII век, се преселват в полите на Средна гора в село Евжулери (сега Средно градище). По левия бряг на реката, почти на средата на селото, основават Рачовата махала (сега улица "Рачовската")
Прадядо Петко Танев Рачов е имал няколко сина и дъщери. Синовете са Таню, Колю, Станчо, Слави, Иван ... " /м. бел.: следва описание на потомците на рода/
В. Друго:
1. До създаването на Старозагорската епархия /1896/, голяма част от района на юг от Средна гора е спадал към Великотърновската епархия /към която и днес спада Тревненско/.
Г. Допълнителни данни:
1. В блога си за село Гита, Чирпанско, авторът Митьо Милев дава данни за заселени балканджии от Габровско в село Гита. Според него няма спомен от кои населени места са дошли, изт.: http://mdm-baltasar.blogspot.de/2011/12/blog-post.html Хипотетичо може да допуснем, че някои от тях може да са дошли и от Тревненския балкан. Споменава се, че името на селото Каратерзилери (сега Гита), е свързано именно с един терзия (шивач) на име Тодор, който дошъл от Габровско. Освен това са изборени още три рода: Аврамови (с подродове Дядо Аврамовите, Пенчо Аврамовите и Генковите), Дедеолар и Поп Русиновите.
"… Пак по предания, пренасяни от поколение на поколение, в чифлика работел като управител един от ново преселилите се българи на име Тодор. С времето презимето и фамилията на дядо Тодор са се изтрили от народната памет, с изключение на това , че рода му е бил от Габровско и, че е упражнявал успешно шивашки занаят – кара терзирлъка, както тогава се е казвало, т.е. бил е шивач на черно шаячно мъжко облекло. Изглежда, че и други мъже от останалите преселници са практикували шиенето на традиционното черно облекло или по наследство занаята са продължили синовете или внуците на дядо Тодор щото в последствие са нарекли новото селище „селото на черните шивачи“ - по турски: село Каратерзилери,
II.Родове дошли по-късно, със запазен спомен от къде идват
1.АВРАМОВИТЕ (Придошли от Габровско )
а)Дядо Аврамовите б)Пенчо Аврамовите в)Генковите
III.Родове заселили се преди Освобождението
4.ДЕДООЛАР (Приошли от Габровско)
10.ПОП РУСИНОВИТЕ (Придошли от Габровско) …"
Мариян Иванов /Ноев/, е-мейл за връзка: verenski@gmx.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар